Два месеца извънредно положение

Както обичат да казват синоптиците: Ние правим прогнози, а не диагнози! Та и тази пролет, каква я мислехме, а тя каква стана. Тоя петък 13-ти прекали(13.3.2020). Ако живеете на планетата Земя, без значение местоположението, сте наясно със ситуацията и не мисля излишно да пиша за нея.

Първият месец след обявяване на извънредното положение, си изкарахме вкъщи с някакви много кратки излизания на въздух най-вече около блока ни във Варна. За семейство с 2 малки деца, които гледат да са възможно най-много навън, това си беше сложна задача. Още повече и ако трябва да работиш от вкъщи.

Към средата на април, след като и времето се позатопли, започнахме да обмисляме варианти за по-продължителни излизания на места, където пак да сме само ние, за да спазваме мерките за безопасност и социална дистанция.

Въведените КПП-та на всички входове/изходи на областните градове обаче, ограничиха до някаква степен възможността да си ходим до Круша. Не искахме излишно да си усложняваме живота с декларации, обеснения до колко неотложни са ни пътуванията. А и имахме една бекъп опция, от която се възползвахме.

Родителите на Пепи имат малка вила с лозе, близо до града в местността Манастирски рид, като до там можеше да се стига свободно. Лошото е, че последно ходихме там малко преди да се роди Гришата, тоест преди около 5 години. Вилата не става за ползване с малки деца в това си състояние, но полянката пред нея предоставя възможност за импровизиран пикник за няколко часа, което беше напълно достатъчно.

Стана ясно също, че южната тераса ще се ползва приоритетно и затова решихме да добавим малко зеленина. Във Велико Търново, пред пощата, има една магнолия, която Пепи много харесва и се оглеждахме за такова дръвче. Проверихме в 2 разсадника във Варна и си взехме една около метър. Сложихме я в голяма саксия, като мислим да я държим там следващата година-две и след това да я засадим на село. Взехме си и един червен японски клен, по-малък като размер, но също с идея като порастне да му намерим място в градината или около оградата. Попаднах на доста приятни люти чушки и си отделих семки от тях, като в крайна сметка оставих 3 растения, които се развиват много добре и се надявам да успея да ги отгледам. Отделно от Chilli Hills получих 10 семена от лютата чушка Български морков. Сложих 3 семенца вкъщи и другите ги пратих в офиса. Всичките покълнаха и там също чакаме хубава реколта.

Към края на април, почнах по сериозно да проучвам дали все пак като собственици на имот, можем да минем през КПП-то, за да идем да видим всъщност там ли е още къщата. Оказа се, че с декларация за пътуването и представяне на нотариален акт, че сме собственици, можехме да минем без особени проблеми. Ползвахме тази опция 4 пъти, като гледахме в крайна сметка да не прекаляваме с наистина излишни разходки.

Всичко на село беше наред. Тревата беше за косене, зюмбюлите, които засадихме седмица преди извънредното положение бяха цъфнали. Лалетата ни от Холадния от преди 3 години, както и местните нарциси също бяха на линия. Дворът все така беше в камъни, които за съжаление не се бяха организирали да се съберат сами по време на тези 2 месеца и чакаха ние да им помогнем.

Възползвахме се в тези няколко ходения, да продължим довършването на оградата с комшиите, за да ограничим достъпа на кучета и постоянното разнасяне на боклуци. С Гришата поставихме няколко нови кола, на мястото на счупени стари и опънахме 3-4 ролки мрежа. Остана ни да завършим с още една, но там нарочно отложихме, защото скоро може да се наложи пак влизане на тежка техника за терасиране на двора и да имаме лесен достъп.

Изчистихме последните боклуци пред къщата от към улицата. От едни стари дограми бяха останали стъклата, които не успях да пласирам на никого, за да ползва за оранжерия примерно и се наложи да изхвърля. Окастрихме много сериозно люляка пред оградата, като целта на всичко е по-лесно да успявам да кося, за да държим един по-приветлив вид на имота от към пътя.

Успях да изрежа асмите, като тази година реших да махна повечко пръчки, защото миналото лято бая се бяха сгъстили на места. Вече има оформени чепки, та се надяваме на лято пак да опитаме от бялото грозде. Смокинята също има доста завръзи, тази година може да успея пак да направя сладко, че миналата пропуснах. Разбрах, че тези смокини, които стават май месец и не узряват са всъщност смокините, които се ползват за сладко от зелени смокини. След тях са втората реколта, които в средата на август са готови за консумация и мармалад. Посрещнахме големи ята от щъркели, които Гришата така умело засне как са „много красиви“ и „направиха някакво нещо“.

Един от уикендите по улицата имаше армия от 10-тина деца с велосипеди, което при прогнозата за затворени детски градини за неясен период от време, е добра оферта за нови запознанства на Гришата. Той пък се отчете с ожулено чело, с първи закачен кърлеж и още други неизменни детски преживявания, без които не може.

Установихме че през 2 къщи от нас, имот има един от най-дейните ИТ специалисти във Варна, с което още повече се приближихме към целта ИТ село. Покрай това извънредно положение, на два пъти спираха при нас хора, които се оглеждаха за имоти в селото. Виждат се и 2-3 новоразчистени парцела, които бяха занемарени, което е страхотна новина.

Това е ретроспекцията на последните 2 месеца, в ситуацията на извънредно положение. Положителното е, че успяхме няколко пъти да сме на село сами с двете деца, като условията започват да са все по-приемливи от към безопасност в двора. Надяваме се лятото да бъде още по-забавно.

Comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *