Зелено, зелено и пак зелено

Пролетта е тук в пълния си блясък. На където се обърнеш, все зелено. Страшно свежо, красиво и успокояващо. Е, при нас все още е примесено и със сериозно количество боклуци, но май се примирихме, че ще трябва да ги погледаме още известно време, преди най-сетне да разчистим всичко.

В края на април месец отчетохме първото нещо, което лично ние сме засадили и даде резултат. Две седмици след като купихме къщата, имахме планирана разходка до Холандия. Разбира се най-логичното нещо беше да си донесем малко луковици на лалета. Ноември месец, според продавачът беше перфектно време за засаждането им, за това още тогава изчистихме едни 5кв.м пред къщата, където засадихме лалетата.

Резултатът се оказа много, много добър. Лалетата се оказаха мега яките. Направо си изглеждаха луксозни, за сравнение с местните градински, които заварихме в градината. Въпросът сега е, дали ще успеем да ги съхраним добре, а ако можем и да ги размножим.

В началото на месец май, покрай всичките празници успяхме да направим няколко разходки и така и не стигнахме до село. То нямаше и нищо спешно, което да ни чака, та не се бяхме притеснили особено. Около средата на месеца Гришата отиде с баба и дядо на тяхното село и за нас се отвориха два свободни дни, като единия прекарахме на бойното поле.

Първата половина на май валя няколко пъти, температурите се покачиха и условията станаха перфектни за тревата и къпините да превземат всяко свободно кътче от двора. Ние обаче си бяхме написали домашното и бяхме взели моторната косачка с нас. За първи път кося с подобна косачка и бих казал, че се справих по-добре отколкото очаквах. Сглобих я за 20-тина минути, приготвих и гориво(бензин + двутактово масло) и метнах тревата.

Като всяко нещо и моторната коса си има чалъм, но бих казал че лесно се свиква и определено е голямо удобство. За 2-3 часа активно, но все пак внимателно косене, успях да окося по-голямата част от двора. Неудобството дойде от това, че двора не е равен и на места имаше лека гимнастика. Другото важно нещо е, че тревата беше различна като дебелина и примерно на къпините, кордата на косачката се късаше по-лесно.

В началото на месец март, доста аматьорската подрязах асмата и я подредих. Гледах да не режа много. Един комшия като я видя, каза че имало още не малко за рязане, но не съм я пипал повече и мисля тая година да е експериментална. Не мисля да я пръскам с нищо за да видя как ще изкара. Миналата година комшийката каза, че старият собственик без да я поддържа и докато е чистил къщата преди да я купим е набрал сериозно количество грозде от нея. Да видим как ще е тази година, но ако съдя по бройката зелени чепки, с които е отрупана… Току виж се наложило да си купувам бидон за вино 🙂

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *