Лято 2019 и воден нивелир

Минаха 4 месеца от последният пост тук. По морето обаче лятото е така, трудно се върши някаква съществена работа, още повече когато има и няколкомесечно бебе наблизо 🙂 След като изчистихме двора, не сме правили нищо мащабно. Поразчиствах място в страни от къщата, където да посъбера камъни от двора, които да ползваме след време при различни строителни дейности. Косих 2 пъти двора, като хубавата тенденция е отстъплението на къпините. Вече са само 10-15 корена, които ще изкореня по някое време. Отделихме някакво време за планиране на следващите ни стъпки, като основните варианти са терасиране на двора, смяна на дограмата на втория етаж, което да позволи стягане на една стая за спане с цел оставане с престиване.

Крайната цел, която си поставихме е да успеем на пролет да нагласим така нещата, че двора да е достатъчно чист и безопасен, за да можем да ходим спокойно с децата. За целта първата стъпка ще е терасирането на двора, с цел повече да не се налага влизане на машини и да мога да започна подсяване на някаква тревна смеска.

Двора зад къщата е около 35 метра дължина, като искаме първите 20 метра да изравним и засеем с трева, за да може да разполагаме всякакви детски забавления от типа на батут, басейн, пясъчници, хамаци. Тъй като обаче терена е с лек наклон, идеята е да си направим 1 тераса, която да раздели двора на 2 сравнително равни(без денивелация) части. За целта беше нужно да разбера колко всъщност е тази денивелация и да мислим за вариант за терасирането.

Покрай дискусия, която водихме в Bezmotika.com, разбрах за водния нивелир и неговото приложение. Стори ми се най-удачният вариант за нашата ситуация. Оказа се, че наши приятели имат такъв и го взех за един уикенд. В строителните хипермаркети се продават същите за около 10-тина лева, така че е евтино и работещо решение.

Най-сложната част беше да го обезвъздушим. Нивелира представлява 25 метров 8мм маркуч, в двата края на който има два цилиндъра със скала в сантиметри. За да е точно измерването, много важно е в маркуча да няма въздушни балончета или боклуци, както и да не е прегънат. Като за първи опит с него ми отне около 20 минути да изкарам всички мехурчета въздух от него и да го „калибрираме“. След това нещата стават страшно лесно. Голямото предимство е при нивелиране без пряка видимост между двете точки. Единственият недостатък може би е, че ви трябва втори човек за да държи единият край.

Стефчо, застана във високата част на двора, а аз застанах в ниската. Бяхме напълнили вода, колкото да се нивелира при 7см на скалата на цилиндрите. Първоначално отидох докъдето стигаше маркуча и самото напасване на нивата стана много трудно. За това се върнах в горната част и започнах да слизаме постепенно, като на всеки няколко метра спирах, за да нивелираме нивото на водата(в двата цилиндара да е на 7см).

И така след по-малко от 10 мин проби и схващане на принципа на работа успяхме да измерим, че за 25 метра дължина на двора имаме около 110см денивелация. Учудващо беше, че и аз горе долу толкова си я представях, а очаквах на око да съм се излъгал с доста.

Следващата стъпка е да реша с какво ще направим подпорната стена на терасата и да видим кога ще успеем да го организираме. Дали ще е тази есен или ще остане за ранната пролет на 2020.

П.С. Тази година гроздето ни оцеля(пак като миналата без абсолютно никакви пръскания) и успяхме да си наберем няколко пъти. Вторият сорт е някакъв по-късен явно, защото още не е чул да зрее.

Comments

  1. Изабела Шопова

    Здравейте смели млади хора! Честита Коледа и най-сърдечни пожелания за Новата 2020!

    Иване, пиша ти, за да те поздравя за идеята ти за ИТ Село и реализацията й в село Круша. Бях чела преди години статии за програмисти, които ще купуват обезлюдени села в България, за да ги върнат към живот и като се разтърсих из интернет все на твоето име попадам. Интересно ми е как се развива инициативата ти, има ли наистина хора в страната, които предприемат реални стъпки или си остава само добра идея. Ще се радвам да си пишем. Имам по-конкретни въпроси, по които предполагам ти си натрупал знания и опит в последните няколко години.

    Зарадвах се много на блога ти. И го изчеох на един дъх. Много ви се възхищавам на ентусиазма да се справите с проблемите и да реализирате мечтата си.

    По абсолютна случайност аз познавам много добре село Круша. Моят баща живее от много години в с. Болярци, на един хвърлей от вас 🙂 Аз самата съм пасла кози из деретата наоколо като студентка през 90-те и моята дъщеря израстна там – отглеждана от баби и дядовци с истинско козе мляко и домашно гледани зеленчуци. Моите родители се преместиха също като вас от града на село.

    Ако имаш нужда от съвет за каквото и да е – особено строителство, машини или земеделие, винаги можеш да потърсиш баща ми – питай за бай Неделчо от Болярци, всичко го познават. Също така гледа пчели, прави вино и ракия, преди години гледаха копринени буби, гъби, ягоди. На практика е жива енциклопедия по всичко що се отнася до селския начин на живот. И с удоволствие помага на нови заселници. Няма да си нито първият, нито последният. Ще му доставиш голяма радост, ако отидеш да го видиш и поискаш съвет за нещо. Единствената му дъщеря и внучка живеят на другия край на света, така че той с готовност се посвещава да съдейства на други млади хора в селото и помага с каквото може.

    Желая на теб и семейството ти много здрава, успешна и щастлива нова година!
    Поздрави от Бризбън, Австралия!

    1. Post
      Author
      Kukov

      Благодаря за хубавите думи Изабела! Когато разглеждахме селата около Варна минахме и през Болярци(все пак аз съм от Велико Търново и нямаше как да пропусна да видя това село). С голямо удоволствие бих отишъл да видя и да се запозная с бай Неделчо 🙂

      Относно идеята за ИТ село, преди 2-3 месеца отговорих на няколко въпроса на ей това прохождащо списание DevStyler, може да разгледаш.

      Ако ти е интересна темата също бих ти препоръчал да погледнеш репортажите на Галя Щърбева от рубриакта ѝ „Да хванеш гората„, споделя за доста хора, които са се преместили на село, някои от тях работят по интернет отдалечено, което реално е и идеята за ИТ село 🙂

      Ще се радвам да поддържаме връзка с другия край на света 🙂 Ще ти драсна 2-3 реда на мейла.

      Поздрави на Бризбън!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *