Най-топлата зима

Зимата на 2019/2020 определено е най-топлата поне за моите съзнателни около 30 години живот. Дали е тенденция и занапред ще е така, или е просто изключение, ще разберем през следващите години. Ако трябва да търсим положителното от наша гледна точка, получихме доста подходящи за работа на открито дни, които не биха били налични при нормална зима.

Мислех си следващата стъпка в плана за годината да е събиране на бригата, с която да разчистим двора от камъните, за да може да влезе трактор или багер. Но в крайна сметка се хванахме да затворим с мрежа от останалите две страни на двора. Бригадата с камъните също трябва скоро да я организираме, преди да са хукнали тревите със затоплянето на времето.

От средата на януари следим прогнозите за времето седмица за седмица и видим ли температури над 10 градуса, гледаме да пласираме децата при баба им и да отскочим дори и за няколко часа до село. Така направихме и на първи февруари, като си бяхме взели подкрепление в лицето на двама приятели, Стефчо и Ивелин.

Целта за деня беше да разчистим драките от късата страна в дъното на двора, да разкараме старата мрежа, която се беше впила в част от дърветата, да изрежем дърветата(всичките дивачки, които стария собственик не е искал да маха) и да сложим нова мрежа, която бях купил преди няколко месеца и седеше и чакаше да й дойде реда.

За 2-3 часа успяхме да разчистим всички къпини и издънки от оградата, като останаха само по-големите дървета. Бях взел бензиновата резачка, за да можем да ги разкараме и да опънем хубаво мрежата. Така и не успях да я запаля. Не съм от най-големите разбирачи по такъв тип техника, но знам основните моменти. Гориво и двутактово масло 25:1, масло за веригата, почистване на свеща, но без резултат.

В крайна сметка, деня не беше капо и успяхме да свършим нещо полезно в правилната посока.

В средата на февруари направихме 1-2 разходки до село, колкото да се възползваме от приятното време и да излезем извън града, но когато сме с децата, не може да планираме кой знае каква работа да бъде свършена.

На първи март отидохме да довършим започнатото по оградата с на Пепи баща ѝ. Този път си бях взел по-сериозно подкрепление за работа с резачката и се надявах да успеем да разкараме всичко, което пречеше. Така и стана, макар че на средата на последното дърво резачката нещо се прецака и трябваше да го дорежа на ръка с ръчно трионче за 5 лв. Взимали сме я преди точно година от Бриколаж, когато разчиствахме съседното място, за да влезе багера за разчистването на големите боклуци. Все още е гаранционна и им я закарах да я оправят. Сигурен съм, че и на Пепи баща ѝ щеше да се справи, но все пак докато е в гаранция, по-добре да си я оправят в сервизите им.

Опънахме мрежата на късата страна на двора, която е от към бабата с 10+ кучета. При следващи ходения забелязах, че на 1-2 места са се опитвали да минават под нея, но ще помисля за някакъв вид захващане към земята, за да им спра желанията за инвазия.

Трети март тази година се падна вторник, времето беше отново страхотно и с Пепи се възползвахме да отскочим за няколко часа до село без децата, за да продължим опъването на мрежата вече на дългата страна от към двата свободни парцела. Единият, собственика си го разчисти, докато другия така и никой не сме виждали да се вясва, та трябваше аз да разчиста около метър и половина просека до мрежата.

В долната част на двора, имаше две големи дупки от стария собственик, като едната беше до оградата и два от коловете бяха паднали. Когато идва багера, запълни и двете, но липсваха два кола. Реших за да си спестя малко усилия, вместо да правя 2 дупки, за нови два кола, да направя една в средата, като по този начин ще увелича малко разстоянието между коловете. Стандартно вървяха през 2.40 метра, а аз го направих на 3.50.

Естествено, когато се опиташ да скатаеш малко работа, си усложняваш живота и вършиш 2 пъти повече. Така и стана. Сложих 2 кола през 3.50м, но когато на следващото ходете тръгнах да опъвам мрежата се видя, че е прекалено голямо разстоянието и мрежата полягва.

Решението беше ясно, дори и да не ми се искаше. Изкарах двата кола, които бях сложил предния път и изкопах две нови дупки за нови колове през 2.50м. Кофти моментът е, че предишния собственик е бетонирал старите колове и за следващите две дупки(където старите колове се бяха счупили), ще трябва да изкопая останалите в земята бетонни основи с големината на стандартна метална кофа, да ги извадя и на тяхно място да поставя нови колове. Но пък кой бяга от селския фитнес. А пък и този път имах помощник 🙂

В крайна сметка, за тези няколко зимни ходения, изрежем ненужните дървета по границата с бабата под нас, успяхме да напреднем с оградата, разкарахме 3 варела, които бяха пълни със стъклени бутилки в дъното на двора.

Предстои ни завършване на оградата, като ни остават още 20-тина метра. Също така ще трябва да измисля някаква организация за събиране на камъните, преди да са тръгнали силно тревите, че тогава вече ще стане доста по-трудно. Остава и да измисля трактор ли да викам, който да изоре и да фрезоваме и заравним двора с текущия му наклон или багер, с който да тръгнем да работим по идеята с терасирането. Май първият вариант е доста по-вероятен, но да видим какво ще ни предложи пролетта.

Ето и как се промени долната част на двора за последните 2 години…

Comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *