Нова година, ново начало

През 2018 година, покрай грижите с покрива, и доста дъждовното време, което разказа играта на асмата, не можахме да засадим нищо в градината. Единственото, което успяхме да наберем са прилично количество смокини, които станаха на изненадващо добро сладко.

Въпреки това,  2018 се оказа много плодородна. В средата на декември, към нашият отбор се присъедини и 3 килограмовата Марина. Прекрасен завършек, на прекрасна година. Това обяснява липсата на някакви по-сериозни напъни на село през първите два месеца на 2019.

Успях до лехата с цветя, да организирам и една леха за зеленчуци. За момента в нея има експериментално 4кв.м репички, които искам да видя дали с почти никаква моя намеса и надеждата за достатъчно мокър месец март, могат да се отгледат сами. Сложих ги в 3 реда с 25см разстояние между тях. Прочетох че семената се засяват на  2-3 сантиметра едно от друго, на дълбочина от 2см.  За момента 2 седмици след засяването им, вече доста от тях са се подали над почвата, така че надежда има. Плана е в края на март, началото на април да засея и малко моркови, пак повече от чисто експериментаторски подбуди.

Есента на 2018, изкопахме всички цветни луковици, които бяхме забелязани из двора и ги организирахме в цветна леха. Основно кокичета, няколко зюмбюла и по-сериозно количество лалета. Половината от които си донесохме от Холандия и миналата пролет ни доказаха, защо това е страната на лалетата.

Тази година изглежда ситуацията с лалетата ще е добра, така че до 2-3 седмици очакваме да видим колко от тях са оцелели и дали ще са повече от миналата година.

Оказа се, че имаме и 10-15 броя нарциси, които по някаква причина не сме преместили в цветната леха. За това ги снимах къде точно се намират и на есен ще ги пренесем и тях.

Другият проблем, който така и не успях да реша за сега е с крановете на водата в шахтата. Доста са стари и исках да ги сменя. Може би трябваше да бъда по-настоятелен и да накарам да ми ги сменят, като сменяхме водомера. Оказа се, че или нямам тротоарен ВиК кран пред къщата, или е някъде дълбоко заринат. И сега ако искам да ги сменим трябва да спрем водата на цялото каре къщи. Лошото е, че и този кран, който е за нашето каре, май не го знае никой къде е. И нещата отиват към изчакване на удобен момент, когато е спряна водата на цялото село.

Надявам се до година-две, да успеем да подновим оградата и тогава, да си изкарам един тротоарен кран пред къщата.

За наше щастие, в средата на март идваше ред за разчистването на двора.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *