Първа нощувка на село(от втория опит)

Скоро ще станат 3 години откакто купихме къщата в село Круша. Ако сте прочели предишните статии знаете до къде сме я докарали. Може би ни се искаше да сме по-напред в ремонтите и облагородяването, но с две малки деца приоритетите лесно се променят. Тази година плана беше да терасираме двора зад къщата и да направим една веранда, но по странични причини за сега ще отложим тази задача.

В края на лятото обаче, решихме че е крайно време да пренощуваме в къщата. Да видим звездите в небето, да чуем чакалите в гората, да видим къде и колко свети уличното осветление, да чуем ще се разхождат ли малки дългоопашати приятели по тавана през нощта.

Планът беше да оставим децата при баба и дядо в събота, да си вземем 2 чувала пиперки(във Варна не може да им казваме чушки), които да изпечем на ламарина в неделя сутринта и да ги приберем в пакетчета във фризера. Разбира се в събота вечер да изпием по 1-2 чаши вино с мезенца на тиферич.

В къщата имаме 4 обработени палета от кумовете ни. Преди доста години от Лидл си бяхме взели 2 надуваеми единични матрака, които могат да се закачат един към друг за да стане двойно легло, но така и никога не ги бяхме ползвали. Ето ти идеалния момент. Взехме си една нощна лампа, защото все още в къщата има само един изкаран контакт и удължител и спалнята е готова.

Тъй като съм много впечатлен от правата лопата и вила за копане на Fiskars, реших че си заслужава инвестицията да си взема и една тяхна брадвичка(Fiskars X10), макар и по-скъпа от други бюджетни китайски събратя. Имах нарязани дърва от почистването на двора, които трябвапе да се нацепят и щяха да свършат работа за изпичането на пипера. Успях да си намеря и идеалната неръждаема ламарина 1мм от един склад във Варна, така че всичко нужно беше налично.

В събота заради други задължения, успяхме да оставим децата чак към 19 часа и около 20:00 бяхме в Круша. Разтоварихме багажа и първо проверихме дали ще успеем да надуем дюшеците с помпата. След като се уверихме, че ще има къде да спим, излязохме навън за да нагласим празничната софра докато все още беше светло. Тъй като беше края на август, към 20:30 вече се смрачаваше доста и трябваше да се действа по-бързичко.

Искаше ми се за повече кеф да си запалим огън, но не бях измислил къде точно. На влизане в селото видях едни комшии, които също си бяха организирали трапеза на двора и бяха запалили огън в строителната количка. Идеално, викам си и аз ще направя така. Само трябва да нацепя малко дърва с новата брадвичка.

Ще ви спестя подробностите, но тъй като беше вече тъмно и бързах, вниманието ми не е било на 100%, а брадвичката на Fiskars се оказа впечатляващо остра… Успях съвсем леко да се драсна по горната страна на лявата китка. Порезна рана около 3-4см, но беше ясно, че ще трябва да се позашие.

Скоро си мислех, че трябва да дам на Пепи да кара до село, за да свикне с пътя, да запомни къде са дупките. И ето неотложна възможност да кара и то по тъмно в напрегнат момент.

Нямаше много кръв, не беше толкова драматично, но в спешното ми казаха, че съм успял да си срежа 2 сухожилия на показалеца на лявата ръка, които трябва да се зашият и ще е нужна операция. Още на следващата сутрин ме приеха в окръжна болница Варна и в понеделник(31 август) мой приятел ортопед ме оперира.

Следват един месец в гипс и един месец рехабилитация.

Същия ден с Пепи коментирахме по друг повод, че за 13 години откакто работя, никога не съм вземал и ден болничен. Сега ще наваксам.

След два дни в болница и успешна операция, решихме че все пак трябва да изпълним плана и да направим сефтето на къщата. Две седмици по-късно пак пратихме децата при баба и дядо и преспахме на село.

Случихме супер време, никакъв вятър, ясно небе. За първи път виждам толкова ясно Млечният път. Този път най-опасната задача беше отварянето на бутилката вино, останала от предния път.

Прекарахме супер. Със сигурност оставането на село в бъдеще, дори и с децата при наличието на подходящи условия, се очертава да е приятно изживяване. Все пак това е главната цел.

Изводът от цялата ситуация е нещо, което гледам винаги да спазвам, но понякога и аз се улисвам. Не се опитвайте да свършите 100 неща, ако имате време за 50. Когато се бърза се допускат грешки. И все пак най- доброто предстои.

П.С. Ако някой се чуди какво стана с двата чувала пиперки, Пепи ги изпече с тройния чушкопек на терасата 🙂

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *