Първа пролет, първа бира

Избутахме и тази зима! Истината е, че не можем да се оплачем. Предложи ни много топли дни, в които успяхме да свършим доста неща, макар че по снимките може и да не изглежда много. Напредваме с почистването на двора и това определено започва все повече да се вижда.

В края на март и началото на април успяхме да идем няколко пъти до Круша, докато малкия беше при баба си. Докато не дойде багера, който да изрине всички строителни отпадъци, за Гришата няма да има много възможности да идва. Прекалено опасно е.

В целия двор ясно се виждаше, че всичко се събужда от зимния сън.

 

Ето и откъс от пролетният саундтрак на село Круша 🙂

 

В една от дупките в двора, които намерихме при разчистването, Пепи успя да изгори прилично количество изгнила и непотребна дървесина. По този начин освободи доста голяма част, която бяхме затрупали в близост до мрежата с комшиите. Освен нея имаше и стара дограма, която успях да раздам на хора от селото, които имат оранжерии.

Още преди 3-4 месеца бяхме говорили с комшиите, напролет да се хванем и да сменим мрежата между двата парцела, защото беше доста изгнила. Те имат кучета и не искат други гадини да влизат в двора им.

Казват че вечерно време дори чакали стигали до селото и влизали в дворовете. Преди време общината заплащала за отстрелян чакал, за да държи популацията им в нормални граници, но от години вече не било така и ловджиите нямали интерес да ги стрелят.

Разбрахме се да мина през една строителна борса във Варна и да взема 4 рула плетена мрежа, висока 1.50м, размер на окото 5см х 5см и дебелина на тела 1.9мм. При паднали седалки във Волвото влезнаха точно 4 рула, като по поръчка. Малка подробност е, че се оказа че не съм запомнил точно размера от скицата и ни бяха нужни 45метра мрежа, което са 4 рула и половина.

Новата мрежа доста ни вдигна настроението, защото след толкова чистене на боклуци, като видиш нещо новичко… друго си е. Говорих и с комшийката под нас, че искам да изрежа всички дървета, които са на оградата с нея и да сменим и там мрежата. Всички дървета са дивачки, целите оплетени с повет и вплетени в самата мрежа.

Бабата каза, че още преди години е говорила със старият собственик да ги разчистят, но той не е искал, та сега на драго сърце се съгласи. Разбрахме се ние да изрежем дърветата и да ги оставим в нейния двор, а тя да си ги нареже за горене за следващата зима.

В крайна сметка, стигнахме до момента с багера и камионите със строителен боклук. Чух се с момчето от фирмата, което бях викал преди 2-3 месеца да види за какво става въпрос. Каза че в момента са заети, но се надява до 2-3 седмици да ме вмъкне в графика си. Последно решихме да изкараме всичкия бетон от градината, включително и пътеките, да изравним двора и тази година повече да не го бутаме. Догодина ще му мислим дали да правим някакво терасиране или да го оставим с естествения си наклон.

Освен всичко, успяхме и да пренесем малко селска свежест и красота в града.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *