След като харесахме селото, решихме по-подробно да се запознаем с това, което се предлага в селото като къщи и парцели. Тъй като селото е доста близо до Варна и до морето, очаквано цените не бяха като в селата около Велико Търново примерно. Въпреки това, ние бяхме решили какъв е нашият таван на бюджета и знаехме, че може да намерим нещо прилично.
Още от самото начало бяхме наясно, че вземането на парцел и построяването на нова къща в него със сигурност ще надхвърли доста нашият бюджет. Единственият вариант за парцел беше да се измисли някакво временно решение с каравана или някакво бунгало за начало, а след време да се мисли за нещо по-сериозно. Парцели се намираха както от частни лица, така и на търгове от община Аврен(на чиято територия се намира селото). Всички парцели бяха в регулация, като някои от тях бяха с прекарани ток и вода, а други бяха чисто парче земя. Не изключихме напълно този вариант, но със сигурност беше по-малко вероятния.
Вторият вариант беше да търсим готова къща с двор, която да стегнем и да ползваме за вила през топлите дни от годината. Искахме обаче, да намерим къща, която да има перспектива и за постоянно живеене. Което щеше да рече задължително вътрешни баня и тоалетна и поне 2-3 стаи. Представяхме си дворът да е с големина около декар.
Главната улица на селото го разделя мисловно на 2 части: североизточна и югозападна. Североизточната е по-равнинна, докато югозападната е с по-голям наклон. Наклонът обаче предоставяше по просторни гледки от къщите в тази част на селото. Като че ли, това ни привличаше доста. Искахме да имаме простор.
Селото е малко и това позволява в рамките на 2-3 часа буквално да минеш по всяка улица и да разгледаш всички къщи, които видимо са празни. По долу са изброени къщите, на които обърнахме някакво внимание в рамките на около 2 години и половина. Някои от къщите просто разгледахме отвън и от снимки от обяви в сайтове. В някои къщи успяхме да влезем и да разгледаме по-подробно.
Първата къща, която разгледахме беше 80кв.м на два етажа. Имаше кухня и гараж на първият етаж, както и 2 стаи на втория. Нямаше баня и тоалетна. Стълбищата бяха външни и изглеждаха като да са добавяни в последствие. Парцелът беше 1 декар. Къщата беше в централната югозападна част на селото, като до нея се стигаше по черен път. Виждаха се кабели и тръби, така че вода и ток имаше. В единият ъгъл на двора имаше огромен дъб. Съседните парцели бяха неизползваеми.
Самата къща изглеждаше стабилна и определено не беше пред събаряне. Имаше обява за нея в сайт за недвижими имоти, която обява седя доста дълго време. Като цяло ни се стори малка и не бяхме много ентусиазирани за нея. Въпреки това беше не лоша първа къща, която разгледахме по-детайлно. След около 2 години се продаде и сега изглежда, като да я ремонтират лека-полека.
Много евтината къща беше в края на селото в североизточната част. Направо си е последният имот в селото. Цената беше съмнително ниска, за къща от 160 квадрата с 1 декар двор. Къщата не беше в много добро състояние, но не изглеждаше и да е пред събаряне. Големият проблем беше, че май е имало някакво наводнение в нея или е на пътя на някакво дере и при големи дъждове някакви сериозни води минават през нея. Другото е, че пътя до нея е черен и ако наистина има проблем с някакви течащи води сигурно би бил доста интересен достъпа с кола.
Къщата на дядо Данчо беше в началото на селото. Цената беше в рамките на нашия бюджет, двора беше доста голям(1.5 декара) в нея се живееше(и все още се живее) постоянно и дворът беше поддържан. Самата къща обаче на живо не ни допадна. Беше с нова дограма, измазана, обаче ни се стори че е достороявана през годините(макар и законно според собственика) и самото разположение на помещенията не беше добро. Имаше доста преходни помещения и решихме, че няма потенциала който ние търсим.
Английската къща. Това е първата къща, която страшно много харесахме. Открихме я при разходка в селото, а не чрез обява. Беше в края на селото в югозападната половина, което беше най-желаният от нас район. Къщата беше в добро състояние, като разбира се имаше нужда от поносим ремонт. Личеше си, че от няколко години никой не е ходил в нея и беше позанемарена. Отново беше на 2 етажа, като на вторият етаж имаше спалня с много голяма тераса с прекрасен изглед. Въпреки, че парцелът беше с прилична денивелация, определено ни хареса доста.
Разпитахме комшиите за къщата, но никой не знаеше точен контакт на собственика. Всъщност и не бяха много сигурни кой точно е собственика, защото явно се беше сменил 1-2 пъти. След малко проучване през брокери успяхме да разберем на кого е. Оказа се на англичани, с които успяхме да се свържем посредством техен човек във Варна. Оказа се обаче, че за сега не плануват да я продават. Интересното беше, че 2-3 седмици след като се свързахме с тях, някой беше ходил да поразчисти двора.
Две години по-късно, някой определено я поддържа, но все още не сме видели хората там, за да се запознаем с тях. Въпреки, че нямаше как да се пробваме да купим къщата, хубавото беше, че можехме спокойно да продължим да се оглеждаме за друга.
Червената къща я имаше доста време като обява в сайтовете за имоти. Беше в югозападната половина на селото с приличен изглед. Самата къща беше на 3 етажа, но на малка застроена площ, което определяше малки стаи на различните етажи. Стълбите бяха външни. Ходихме няколко пъти до нея просто да я огледаме от улицата. Не беше в перфектно състояние, но и не изглеждаше за сериозен ремонт. Доста се чудихме дали изобщо да звъним за да ни отворят да я огледаме. След няколко месеца, когато решихме, че не пречи да идем да я видим се оказа, че вече я няма като обява. Не се е появявала от тогава и си мисля, че все пак някой може и да я е купил. Трябва да се разходя до там, да видя има ли следи от ремонти.
Бялата къща. Бяхме минавали покрай къщата и я бях виждал в някакви стари обяви от не много актуални сайтове за имоти. Беше с цена над нашият бюджет. Когато обаче се появи като нова обява с цена на горната граница на бюджета ни, решихме да се обадим и да идем да я видим на място. Беше в югозападната половина на селото, в ниското. Къщата беше 110 квадрата с двор от 770 кв.м.
Доста интересна като архитектура. Не беше типичната селска къща. Имаше едно доста голямо и високо помещение, което играеше ролята на дневна с кухня. Странното беше, че помещението беше на 2 нива. В първият момент си помислих, че са искал ида имат закрит басейн в къщата?! Имаше и голяма камина и френски прозорци от южната част, които бяха към верандата отпред. Къщата разполагаше с вътрешна баня и тоалетна. Спалните за разлика от дневната бяха с минимални размери. Буквално да се сложи по едно двойно легло и 2 нощни шкафчета. Място за гардероби там нямаше. Покривът беше ремонтиран и си личеше, че е в много добро състояние. Нашето предположение беше, че това е било някаква малка вила(частта с малките стаи) и по-късно голямото помещение е достроено към нея.
Къщата ни допадна и ходихме на втори оглед. Малко след това имахме планирано пътуване до Италия и бяхме решили като се върнем, да направим една оферта. Две седмици по-късно, когато се обадихме, брокерите казаха, че са сключили предварителен договор с други купувачи. Явно не е била нашата къща.
Нашата къща. Две-три седмици, след като разбрахме, че бялата къща явно не е била за нас, се появи и офертата, която явно сме чакали.
За тази къща знаехме още от преди 2-3 години. Още от първите месеци, в които бяхме решили да търсим къщи в Круша. Имота е на наша приятелка, с която бяхме коментирали, че много сме харесали селото, а тя спомена, че нейните свекър и свекърва имат къща там. Те не живеели там, но и не били на зор да я продават. И все пак можело да предложим оферта, пък каквото стане. По една или друга причина, така и не отидохме да я разгледаме подробно и не им предложихме оферта.
Знаехме коя е къщата и когато бяхме ходили до селото, сме я виждали от улицата. Намира се в края на селото, на главната улица в североизточната половина. Къщата се е ползвала за цех за производство на сладолед. Лесно се познаваше, тъй като имаше 2 огромни стари хладилни витрини пред вратата. Масивна сграда на два етажа с площ от 110 квадрата и двор от 730кв.м. Къщата беше в много добро състояние, като изключим покрива, който си личеше, че е за смяна. Тъй като в последните 4-5 години, не се е ползвала, беше прилично обрасла с треви и храсталаци.
И така в продължение на около 2 години, при всяко наше посещение в селото за разходки и огледи на къщи, сме минавали покрай нея. И така до юни 2017. 2-3 седмици след като ни казаха, че бялата къща е продадена се появи обява за Сладоледената къща. Обявата беше през агенция за недвижими имоти и беше на границата на нашия бюджет.
