Село Круша беше доста ИТ и без нас

Село Круша не е снимано в Google Street View и нямаше как да го разгледаме без да отидем на място. Това добавя една бонус точка за вълнение, защото изобщо не знаеш какво да очакваш. Но посрещането беше повече от впечатляващо, предвид и идеята за ИТ село, която беше на дневен ред.

На входната табела ни посрещна надпис „Свободна интернет зона“ и сайтът на селото www.krusha.org. Не са рядкост селата с уеб сайтове, но със сигурност не са много и тези, които са със стотина жители, а сайтът им се поддържа сравнително редовно. Както разбрахме по-късно, основна заслуга за това има кмета, който се оказа силно ИТ човек. Само ще спомена че в началото на 90-те, един от първите email-и във Варна е бил неговият!

Друг също много любопитен факт е и изгледа на селото от високо. Двумерен масив с размери 2х8.

В центъра на селото прави впечатление малка ремонтирана сграда, в която се помещават музей, интернет клуб, библиотека и пенсионерски клуб. В нея редовно се правят събирания по повод различни национални и лични празници. В селото има и съвсем нова църква, както и малък парк пред нея.

В селото има само една асфалтирана улица(главната), с дължина около един километър. Всички останали улички са или черни, или с чакъл. На центъра на селото има клетка на мобилен оператор, което би трябвало да значи добро ниво на комуникации, включително и мобилен интернет. Допълнително има два други доставчика на интернет с антени, като за единият от тях има доста добри отзиви. Има и някакви слухове за предстоящо докарване до селото на оптика за видеонаблюдение на общински ниво, но ми се струва прекалено хубаво за да е истина.

Селото е с нови лампи на уличното осветление. Всяка сутрин и вечер има микробус от Варна до Круша и обратно, като пътя отнема около час в едната посока. Река Камчия на 1км от селото, но е в ниското и няма шансове за наводнения. Също така до селото има и рибарници, които са платени и зарибени, като последно като проверявах таксата беше 15 лева за ден.

В началото на миналият век, селото е било на брега на реката, но точно заради наводнения е изместено по нависоко.  Около селото има дъбова гора и доста диви животни. Цялото село и прилежащато към него землище попадат в Натура 2000, което е страхотна предпоставка за запазване на природата около река Камчия.

През лятото на 2012 хора от селата Круша и Китка се организират и създават място за отдих по пътя между двете села. В основите на огромен осен(ясен) е открита изворна вода, която е тествана и е годна за пиене. Обособени са барбекю и маси с пейки, като всяка година се организира и събор на Осеновата чешма. В сайтът на селото има снимки от процеса по създаването, както и от съборите през годините.

Село Круша привлече вниманието ни още от първото ходене и в следващите месеци направихме още няколко посещения. Започнахме да се оглеждаме и за свободни къщи, които да разгледаме по-подробно и за които да потърсим повече информация и съответно контакт със собствениците.